„ВСТРЕТИЛ ЕЕ СЛУЧАЙНО...”
Леонид Соломонович Трус (1928-2013 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СРЕЩАМ Я АЗ СЛУЧАЙНО
Срещам я аз случайно, в сърцето отново пламват
надежда и отчаяние – как да постъпя, знам ли.
Казвам небрежно „Здрасти!” и поглед към нея вързвам.
Тя безучастно изтласква таз показна контешка дързост.
Писка след нея вратата. В пръстите стискам цигара.
Всичко ли е безвъзвратно при непоносимост стара?
Ударения
СРЕЩАМ Я АЗ СЛУЧАЙНО
Сре́штам я а́з случа́йно, в сърце́то отно́во пла́мват
наде́жда и отчая́ние – ка́к да постъ́пя, зна́м ли.
Ка́звам небре́жно „Здра́сти!” и по́глед към не́я въ́рзвам.
Тя́ безуча́стно изтла́сква таз по́казна ко́нтешка дъ́рзост.
Пи́ска след не́я врата́та. В пръ́стите сти́скам цига́ра.
Вси́чко ли е безвъзвра́тно при непоноси́мост ста́ра?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Трус
ВСТРЕТИЛ ЕЕ СЛУЧАЙНО...
Встретил ее случайно, и снова вспыхнули в сердце
Надежда и отчаянье, и – не на что опереться.
Пытаюсь – небрежно: „Здравствуй…” Не отвести взгляда!
Мне никогда не дастся пижонская эта бравада.
Дверь магазина взвизгнула. В пальцах дрожит сигарета.
Неужто это пожизненно – невыносимость эта?
1966 г.
---------------
Руският поет Леонид Трус (Леонид Соломонович Трус) е роден на 19 ноември 1928 г. в гр. Орша, Белорусия. След Втората световна война учи в Уралския политехнически институт в Свердловск. Като студент в пети курс през 1952 г. е арестуван със скалъпено обвинение, че подготвя атентат срещу Сталин и е осъден на смърт. Присъдата е заменена с 25 години лишаване от свобода и е затворен в лагери на ГУЛАГ в Красноярск, Норилск и Кайеркан, където след заболяване му отразват единия крак. След амнистията от 1956 г. е освободен, а през 1961 г. е реабилитиран. Завършва следването си и работи като инженер в Челябинския металургичен завод (1957-1962 г.), в научноизследователски институт в Пенза (1962-1968 г.), в научни институти в Новосибирск (1969-1975 г.) и като асистент в катедра социология при Новосибирския държавен университет (от 1988 г.). Защитава дисертация по моделиране на регионалните миграции на населението (1979 г.), кандидат на географските науки (1980 г.). Един от ръководителите е на литературната група „Надежда” при пензенското отделение на Съюза на писателите на РСФСР. Учредител е на новосибирската секция на движение „Мемориал” (1988 г.) и е председател на координационния съвет на движението (от 1991 г.). От 2008 г. живее в Израел. Рядко публикува поезия, няма издадена стихосбирка. Има няколко изобретения, редактор е на книги с историография на лагерите на ГУЛАГ, автор е на 47 научни монографии и на мемоарния труд „Трудно только первые десять лет” (2009 г., публикация в интернет). Умира на 24 май 2013 г. в гр. Нахария, Израел.